Замислим ли се за мотори, няма как да в съзнанието ни да не изплува името „Харли-Дейвидсън“. Популярността на превърналата се в символ на САЩ марка мотоциклети отдавна е преминала границите на Северна Америка. Във всяко кътче на света има хора, които мечтаят за възможността да покарат возилото.
Как обаче е започнало всичко? На кого е хрумнала прекрасната идея?
И защо в определени случаи моторите стават част от „семейството“ на бронираните МПС и помагат на полицията и армията? Тези и други любопитни факти можете да прочетете в следващите редове.
Началото на историята е преди повече от 100 години – през 1903 г. Двамата ентусиасти Уилям Харли и Артър Дейвидсън осъществяват идеята си да изработят свой състезателен мотор. Така, в невзрачна дървена барака някъде в Милоуки, щата Уисконсин, се ражда легендата. Тогава на вратата пишело с блажна боя „Харли-Дейвидсън Мотор Къмпани„.
Създателите на мотоциклета пък били съответно на 23 и 22 години, когато творението им вижда бял свят. Уилям Харли се ражда през 1880 г. именно в Милоуки. Той започва да работи във фабрика, произвеждаща велосипеди, още на 15 години. Там среща Артър Дейвидсън и с течение на времето двамата стават добри приятели.
Тяхната обща страст към двигатели и велосипеди в крайна сметка довежда до създаването на така добре познатия в днешно време мотоциклет. Преди да се захванат с разработката му обаче, те подробно изучават двигателя с вътрешно горене, както и конструкцията на велосипедите.
Освен страстен почитател на моторите, Харли бил и много амбициозен. Неговият принос е фундаментален при разработването на конструкцията и дизайна на легендарното возило. Така мечтата на Артър и Уилям да създадат мотор, участващ в състезания, се сбъдва през 1903 г. Предприемчивите американци слагат двигател на велосипед и оттам нататък всичко е история.
Едва ли когато са започнали, двамата са смятали, че творението им след време ще се продава в цял свят и дори ще стане част от бронираните МПС.
Разбира се, началото е трудно, но ентусиастите не се отказват. Напротив – те са толкова отдадени на заниманието си, че не след дълго започват да правят и списание. Съвсем резонно, то се нарича „Ентусиастът„. Любопитен факт за него е, че дори и в днешно време то си остава списанието за мотоциклетизъм, което е било издавано най-дълго.
Първият успех на Харли и Дейвидсън
Първият сериозен пробив двамата приятели правят през 1904 г. Тогава във въпросната барака случайно идва г-н Ланг – предприемач от Чикаго, който е на гости при приятели в Милоуки. Ланг е пленен от мотора и предлага да бъде дистрибутор на продукцията на Харли и Дейвидсън.
Те се съгласяват и след няколко месеца три мотора вече са продадени, което окуражава младите изобретатели. В същото време вече опитният мотоциклетист Харли участвал във всевъзможни състезания за такива превозни средства, като ползвал своя модел. Така се стигнало до 4 юли на 1905 г., когато „Харли-Дейвидсън“ триумфирал на голямо състезание, провело се в Чикаго.
Постепенно популярността на мотора нараства, като съответно това води до по-големи продажби. Уилям и Артър започват да правят каталог, в който подробно описват характеристиките на продукта си, както и предимствата му. Те наричат брошурата с интересното име „Мълчаливият сив приятел„. И така, идва 1907 г., в която двамата приятели правят следващата стъпка – официално регистрират фирмата си. Помните ли какво пишеше с блажна боя на бараката в Милоуки? Именно така се казва и новосъздадената компания – „Харли-Дейвидсън Мотор Къмпани„.
Следващата година е още по-знаменателна, защото се оказва повратна и решаваща за развитието и успехите на фирмата. Първо, моторът става още по-известен, след като печели цели 1000 точки на традиционното годишно състезание, организирано от Федерацията на мотоциклетистите в САЩ.
Популярността на Харли-Дейвидсън
Харли в полицията
Едва три дни по-късно пък Артър Дейвидсън – брат на Уолтър, поставя страхотен рекорд. Той изминава с мотора повече от 200 км, като са му нужни само към три литра бензин. Тъй като това доказва, че „Харли-Дейвидсън“ е най-евтиното средство за движение в онези времена, мотоциклетът придобива популярност във всички краища на Америка.
Съответно започват да идват големите поръчки. Полицията в Детройт иска да бъде снабдена с икономичните и същевременно функционални мотоциклети. Така „Харли-Дейвидсън“ става част от бронираните МПС, които в случая помагат на полицейските служители да съблюдават за обществения ред.
След този пореден пробив, двамата ентусиасти решават да създадат нов модел. Дизайнът, който измислят за новия двигател, е специфичен и с течение на времето се превръща в символ на марката. Той има два цилиндъра, разположени под ъгъл от 45 градуса в предната част на возилото. Компанията продължава да се развива, като отваря училище, в което да се обучават механици.
Харли в Министерство на отбраната
Впоследствие то се превръща в престижен колеж по механика. Ако си мислите, че Първата световна война е повлияла негативно на бизнеса на Уилям и Артър, сте далеч от истината. Дори напротив – мотоциклетът отново става част от бронираните МПС, служещи на държавата.
Половината от всичката продукция през това време е изкупена от Министерството на отбраната. Освен другите си бронирани превозни средства, армията на САЩ е използвала и 20 000 мотора през войната. Повечето от тях, разбира се, са „Харли-Дейвидсън“.
Ако включим и тези, с които фирмата на двамата приятели снабдява армията през Втората световна, то общата бройка надминава внушителните 100 000. Някъде към 1920 г. вече официално можело да се каже, че компанията е най-крупният производител на мотори в целия свят. Тогава продукцията й се продава в над 60 страни, а успехът се постига чрез създаването на дистрибуционна мрежа, в която работят повече от 2000 дилъри.
Освен в армията, моторите се ползват и в много американски полицейски управления. Също така печелят състезание след състезание, а през 1953 г. „Харли-Дейвидсън“ се превръща в монополист в САЩ. Това се случва след фалита на конкурента „Индиан“. 20 години преди това пък за първи път върху резервоара е изрисуван орелът, който след това се превръща в символът на компанията.
От този момент специфичното графично изображение, популярно и в наши дни, вече се поставя на всички нейни мотори. След като Харли и Дейвидсън умират, компанията е поета от техните наследници.
В заключение
Има още много любопитни факти, свързани с легендарната марка. Например малко известно е, че мотоциклетната индустрия в Япония се е появила благодарение именно на „Харли-Дейвидсън“.
Уилям и Артър предоставили своите лицензирани чертежи, машини и инструменти на компанията Sankyo. Така през 1935 г. се родил японският мотоциклет Rikuo.
Десетина години след края на Втората световна война пък „Харли-Дейвидсън“ започнали да произвеждат дреха, превърнала се впоследствие в неразделна част от вида на мотористите и въобще „лошите момчета“ по цял свят. Става въпрос, разбира се, за мъжкото кожено яке.
Интересен факт също така е, че много жени ползват тези мотоциклети. И тук не говорим за такива, които просто обичат някой да ги покара, а за дами, които сами управляват страхотното возило. Чудесен пример е Дженифър Снайдер. На 17 години, през 2001 г., тя се превръща в първата жена, която печели националната американска формула Dirt Track Series.
Разбира се, когато говорим за мотори и жени, е излишно да споменаваме колко трудно някоя дама би отказала да я повозите, ако сте с „Харли-Дейвидсън“.
Интересните случки и факти са много, но едно е сигурно – историята на Уилям Харли и Артър Дейвидсън е чудесен пример как мечтите наистина могат да станат реалност. Ентусиастите от бараката в Милоуки стигат дотам да се превърнат в лидер на световния пазар и тяхната продукция дори да стане част от бронираните МПС на полицията и армията.
Вдъхновяваща история, нали?
